Задания и Изпити: Различните изисквания

Осигури успеха си!

В английския университет има най-общо два вида изпитване – задания (assignments) и изпити (exams). Разбира се, първите се задават и предават на различни дати през годината, докато вторите се случват в изпитния период (сесия), който обикновено е един и в края на учебната година. Това, което не става ясно, е че двата вида изпитване могат да имат свои собствени видове жаргон, т.е. могат да натоварват един термин с различни съдържания или обратното – да използват различни термини за едно и също. В настоящата статия ще използваме примера на термина „есе“, но основното е да схванеш принципа, по който двата вида изпит се различават.

 

Есе-задание

И така, какво се очаква от есе-задание? За есето задание обикновено получаваш много време и малко инструкции. С други думи – получаваш свобода. Писането на подобно есе е от най-сложните неща, които ще правиш в хуманитарната академия, защото то изисква всички важни академични умения. С времето заданията ти ще стават все по-големи, докато накрая не стигнеш до дипломната си работа (в Англия се използва терминът „дисертация“). В зависимост от модулите, които ще взимаш в университета си, ще получаваш различни количества такива есета спрямо изпити, но е вероятно взаимоотношението да се промени в полза на заданията. Повечето статии в академичната секция на този сайт целят да те подготвят за писането на „есета-задания“.

 

Изпитно есе

Почти се провалих на някои изпити в първата си година, мислейки, че изискванията за есетата на задание и изпит са едни и същи. Учих усърдно цял месец преди изпитите и подготвих наистина оригинални примери и разсъждения за „есетата“ си. На някои изпити преминах само заради правилните си отговори на въпроси със затворен отговор. Докато целта на есетата-задания е човек да развихри критичната си мисъл, да зададе оригинални въпроси и да предложи нови перспективи, подобен стил на писане не просто не се очаква на изпити, но и е нежелан. На изпит трябва да направиш три неща:

  • Да прочетеш внимателно въпроса

Казвам го, макар да е очевидно. Внимателно. Англичаните обичат лаконичния изказ и обикновено всяка дума в един въпрос е натоварена със смисъл и изисквания. Обикновено трябва да обръщаш много внимание на уводен жаргон като „explore the reasons for…”, “what are the consequences of…”, “discuss…”, “compare and contrast…” и т.н. Всяка от тези фрази изисква определен подход и насочване на вниманието към определени аспекти на темата. И така, чети  в н и м а т е л н о.

  • Да го свържеш с определена тема от материала

Разбери коя точно тема е засегната от въпроса. Понякога се случва няколко различни преподавателя да предават един и същи модул. Тогава често трябва да знаеш и кой преподавател ще проверява определено есе. Ако не си сигурен кой преподавател е задал въпроса, по-добре си избери друг.

  • Да отговориш, използвайки знанията си от лекциите

Ако си чел нещо от допълнителната литература, можеш да го включиш, разбира се. От това имаш нужда ако се целиш към 80% например, но никак не е задължително. Под това да отговориш използвайки вече придобити знания имам предвид да отговориш без твърде много оригиналности. Накратко, повтаряш това, което лекторът ви е казал. Не е задължително това да стане с неговите думи (даже е препоръчително да използваш собствени). В общи линии целта ти е да покажеш, че си внимавал в думите му и си запомнил какво ти е преподавано.

 

Може би си забелязал, че вторият стил е по-близък до изпитите, които си получавал в училище или си чувал да се правят в български университети. Това е до голяма степен така. Объркването идва от двата различни критерия, които се задават за различни есета. В моя случай, аз тъкмо бях свикнал на свободата си в писането на есета-задания и „катастрофирах“ в по-стриктните изисквания на изпитите. И така, знай изискванията на преподавателите си, информирай се за тях и не прави моите грешки!

 

Атанас

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *